Село Лик е планинско селище във Врачанска област, община Мездра.

Разположено в подножието на халмовете Ветрен, Салтире, Чичера, където река Поройница се влива в река Бърложница- десен приток на река Искър.

Първите жители на селото са останали римски войскови части, които са се заселели в местността "Селището" .

За това свидетелстват откритите останки от късно-антично тракоримско обиталище и руините от късноримска и средновековна крепост.

Лик е и старо средновековно селище, заварено от османските поробители в края на 14в. с днешното си име, като ленно владение с 26 домакинства. По- късно поради лоши климатични условия-безводие, силен вятър, поминъкът и животът се оказват доста трудни и жителите на селото са принудени да напуснат това място.

За пръв заселник на сегашното място  се счита Йоло Деветака, който е имал девет сина и една дъщеря, от потомството му произлизат и най -старите родове в селото: Йоловци, Цаковци, Дашковци, Начовци, Кътовци, Цековци, Ланджовци, Рапонете. Други големи фамилии от с. Лик са: Тотевци, Коларете, Сапунете, Гайдарете, Матовци и др. Въпреки че е планинско село и условията не са благоприятни за сигурен поминък, в селото идват и някои пришълци, които дават начало на още няколко фамилии: Дашковци и Великденци от с. Батулци; Видинлиите и Карашлиите от с. Караш; ; Михайловци, Стаменовци и Митовци  от с. Калугерово; Чорбанете, Коларете и Йовковци от Правец, а Кицовци и Неголовци  от Македония.

За името на селото ни има две версии.

Според едната името на селото идва от "лико", което се е добивало от кората на липите. Тъй като в околностите на селото са расли много липи, от тях са вземали кората, киснели са я във вода и така са правели лико, което се е използвало за връзване и правене на въжета-днешния сезал, но от естествени материали. Поради голямото количество, което са добивали и продавали на турци и българи, хората започнали да го наричат Лик от лико.

Втората версия е, че близо до селото има местност, която изглежда като профил на лице, обърнато към слънцето. Старата дума за лице е лик. 

Село Лик е богато на на природо-географски забележителности. В землището на селото има много кладенци, местности, дълбоки дупки и пещери със старинни имена-Келав кладенец, Плачковица, Добрилов камик, Дълбок Грънчаревец, Ланжова дупка.

В околностите има находища на варовици и пясъчници, от които се произвеждат брусове, белгии и точила.

Основния поминък на населението като се започне от по- далечното минало, когато произвеждали лико, развивало се е земеделието и скотовъдството и се премине през периода на 60-70 години, когато са отглеждали и много овощни и лозови насаждения. 80-90 години работят и два пластмасови цеха. Лозарството дълги години е било водещ отрасъл в земеделието.

За историята на селото се знае, че през есента на 1872 г. Васил Левски заедно с Мито Анков от гр. Враца са идвали в с. Лик, представяйки се за купувачи на грозде и вино. Те престояват в селото два дни, като създават революционен комитет. Днес в къщата, където е бил отседнал Левски има паметна плоча.

По време на Руско-турската освободителна война в състава на българското опълчение са участвали петима жители от с. Лик - Петко Стойчев, Георги Лилов, Михаил Христов, Иван Петров, Иван Пелов.

Към 660 човека от селото са участвали в Сръбско-българската, Балканската и Първата и втората световни войни, имената на загиналите са изписани на паметни плочи в сградата на кметството.