Събора на селото е на 16 май.Всяка година се прави точно на деня.

Всяка година село Лик има традиция да извършва оброк, край селото в разгара на лятото - 15 август, празникът на Богородица. Това е истинско събитие, защото се събират родове, хора, родени в селото, но понастоящем живеещи по други краища...Един истински, весел и пъстър празник в местността Изворище!  

Много богат е и фолклорът на селото, запазен и предаван в празнично - обредната им система. За да се съхрани за поколенията, празниците са театрализирани от местната театрална група - ентусиасти, които показват на сцена самобитната си култура. В продължение на години тези артисти се радват на обичта на своята публика и като гостуващ театър в съседни села и областни прегледи.

Шумадията

"Танцуващия, за когото играта е някакво отделяне от земята, летене, е откъсване от грижите на всекидневието..."
"Севернякът “лети” като вятър, а свободно разлюлените му ръце допълват това усещане"
Петков, Кр. Българските народни танци от Северозападна и Средна северна България
Тези думи могат да се кажат и за танцът, който се играе в селото - "Шумадия". Танцът не спира да очарова публика и жури на съборите за народно творчество - гр. Копривщица. В тези фестивали изпълнителите от с. Лик винаги имат представителство и награди. Но това е любима игра на малки и големи в с. Лик, които я изпълняват на всеки свой празник.

А какво е танцът без съпровод? В това село живее Георги Димитров - един от петимата за цяла България майстори на окарината. От 1976 г. участва в съборите в  Копривщица, включително  и носител на златен медал.

Инструментът Окарина и майсторът на окарината Георги Димитров

Още през 1928 г. големият етнограф и фолклорист Васил Стоин открива за своето изследване селото и в сборника си „Народни песни от Тимок до Вит” го включва в репертоара си с 6 песни.
Още тук, в песните прави впечатление характерния говор, който като в останалите местни диалекти набляга на "екавия" изговор. Но се забелязват думи, които са различни, дори и от тези диалекти. В тях се долавя характерния акав изговор на думите – „сан”, вместо сън; „маж”, вместо мъж, „пакя”, вместо пътя...

Буйни ветри вият                         Две планини бият,
Буйни ветри вият, Стано,          Три рудини топят
Буйни та па руйни.                      Две люлки люлеят,
                                                         Юрданка и Станка.

                                                                                      Пята от Петра Ив. Дацова, 34 г., с. Лик, Вратчанско, март 1928 г.


„Бае пладне дойде                    Сенкя ореова.
Ние леп немаме, ( 2 )               Сенкя да направа,
Ни вода студена, ( 2 )                Пледне да ядеме.”
Ни сенкя дебела.                       – „Не пущам те, Радо,
Бае пущи мене                           В тъмен лак за вода, ( 2 )
За вода да ида.                          Там има хайдути,
Вода да донеса                         Те ще да те фанат
Сенкя да направа, ( 2 )           Глава ще ти одрежат.”

                                       Пята от Петра Ив. Дацова, 34 г., с. Лик, Вратчанско, март 1928
 

ХИМН НА С. ЛИК

Обримчено от четирите върха - ,
прорязано от две реки – сестри!
Кажи, селце, защото сърцата пърхат
и тръпнат в радост щом пред нас си ти?
Припев: Село Лик! Село Лик!

Тук сме се родили…
В поднебесния светлик,
С теб сме тъй щастливи!!!
Гнездо рождено, ти си на герои.
Апостолът намери в теб приют.
Покръстил той и синовете твои,
във  нова вяра – Братия на бунт!”
          Припев:

И келавото кладенче бълбука,
легенди стари вечно ни шепти.
А излетник – случайно минал тука
ще каже: - „Боже! Колко красоти!”
 

br /